„ЕСТЬ ДУШИ ТВЕРДЫЕ, КАК КАМЕНЬ...”
Федор Леонтьевич Камышнюк (1894-~1940 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДУШИ, КОРАВИ КАТО КАМЪК
Души, корави като камък,
души, студени като лед.
Не срещат бляскавия пламък
в увличащ утринен просвет.
Сумрачни, чужди – много те са!
Ти тъмно, тежко трополиш.
С гранит постлан е пътят тесен
и трябва вечно да вървиш.
Но сред неверия потайни
звезда ще блесне горе, знам,
отваряйки врати сияйни
и шепнейки: – Върви натам!
Като зора душите светли
с уморна нежност, сякаш в сън,
отронват, ето, страдащ звън
и чезнат нейде сред морето.
Ударения
ДУШИ, КОРАВИ КАТО КАМЪК
Души́, кора́ви като ка́мък,
души́, студе́ни като ле́д.
Не сре́штат бля́скавия пла́мък
в увли́чашт у́тринен просве́т.
Сумра́чни, чу́жди – мно́го те́ са!
Ти тъ́мно, те́жко трополи́ш.
С грани́т постла́н е пъ́тят те́сен
и тря́бва ве́чно да върви́ш.
Но сред неве́рия пота́йни
звезда́ ште бле́сне го́ре, зна́м,
отва́ряйки врати́ сия́йни
и ше́пнейки: – Върви́ ната́м!
Като́ зора́ души́те све́тли
с умо́рна не́жност, ся́каш в съ́н,
отро́нват, е́то, стра́дашт звъ́н
и че́знат не́йде сред море́то.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Федор Камышнюк
ЕСТЬ ДУШИ ТВЕРДЫЕ, КАК КАМЕНЬ...
Есть души твердые, как камень,
И есть холодные, как лед.
Им не познать влекущий пламень,
Сиянья утренних высот.
Чужих и сумрачных так много!
Темно и тяжко на пути.
Гранитом выстлана дорога,
И надо вечно в даль идти.
Но в тусклом сумраке неверий
Порой сверкнет вверху звезда,
Открыв сияющие двери
И прошептав: – Иди туда!..
То – души светлые, как зори,
Звеняще-нежные, как сон,
Устав страдать, роняют стон
И утопают в дальнем море.
---------------
Руският поет Фьодор Камишнюк (Федор Леонтьевич Камышнюк) е роден през 1894 г. в Киев. През 1903 г. се премества с родителите си в Китай. Завършва търговско училище в гр. Харбин (1914 г.). Посещава сбирките на литературните групи „Балаганчик” във Владивосток и „Кольцо” в Харбин. От 1915 до 1917 г. учи в Петроградския психоневрологичен институт, но не завършва курса и се връща в Харбин. Преподава руски език. Знае съвършено китайски език, превежда творчеството на китайски поети като Си Кун-ту, Ли Бо и др. Публикува стихове в далекоизточни списания като „Даль”, „Окно”, „Фиал”, „Вал”, „Китеж”, „Трибуна”, „Гонг”, „Дальневосточный синий журнал”, в емигрантски издания, колективни поетични сборници като „Сунгарийские вечера” и др. Към 1926 г. заминава за Съветския съюз и преподава в курсове за чуждестранни езици в Челябинск. През 1938 г. е арестуван и до 1940 г. е затворен в лагер на ГУЛАГ. Автор е на стихосбирките „Музыка боли” (1918 г.), „Лепестки. Скрижаль” (1921 г.) и „Вино мгновений” (~1922 г., не е открит оригинал на книгата). Предполага се, че умира през 1940 г.